бил разлютил

Речник на българския език

1. бил разлютил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разлютил е производна форма на разлютя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).