бил разлъчил

Речник на българския език

1. бил разлъчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разлъчил е производна форма на разлъча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).