бил разлудил

Речник на българския език

1. бил разлудил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разлудил е производна форма на разлудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).