бил развъплътил

Речник на българския език

1. бил развъплътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил развъплътил е производна форма на развъплътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).