бил разбърборил

Речник на българския език

1. бил разбърборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разбърборил е производна форма на разбърборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).