бил проумявал

Речник на българския език

1. бил проумявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил проумявал е производна форма на проумявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).