бил прогорил

Речник на българския език

1. бил прогорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил прогорил е производна форма на прогоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).