бил принудил

Речник на българския език

1. бил принудил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил принудил е производна форма на принудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).