бил прилютял

Речник на българския език

1. бил прилютял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил прилютял е производна форма на прилютея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).