бил почовъркал

Речник на българския език

1. бил почовъркал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил почовъркал е производна форма на почовъркам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).