бил поухилил

Речник на българския език

1. бил поухилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поухилил е производна форма на поухиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).