бил поувъртял

Речник на българския език

1. бил поувъртял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поувъртял е производна форма на поувъртя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).