бил попритъпил

Речник на българския език

1. бил попритъпил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил попритъпил е производна форма на попритъпя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).