бил поохлузил

Речник на българския език

1. бил поохлузил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поохлузил е производна форма на поохлузя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).