бил поолюлял

Речник на българския език

1. бил поолюлял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поолюлял е производна форма на поолюлея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).