бил поозорил

Речник на българския език

1. бил поозорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поозорил е производна форма на поозоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).