бил понагоил

Речник на българския език

1. бил понагоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил понагоил е производна форма на понагоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).