бил понавидял

Речник на българския език

1. бил понавидял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил понавидял е производна форма на понавидя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).