бил полупритворил

Речник на българския език

1. бил полупритворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил полупритворил е производна форма на полупритворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).