бил пожълтил

Речник на българския език

1. бил пожълтил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил пожълтил е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бил пожълтил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил пожълтил е производна форма на пожълтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).