бил побърборил

Речник на българския език

1. бил побърборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил побърборил е производна форма на побърборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).