бил ошамарил

Речник на българския език

1. бил ошамарил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил ошамарил е производна форма на ошамаря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).