бил осмелявал

Речник на българския език

1. бил осмелявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил осмелявал е производна форма на осмелявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).