бил освинвал

Речник на българския език

1. бил освинвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил освинвал е производна форма на освинвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).