бил оплюл

Речник на българския език

1. бил оплюл — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил оплюл е производна форма на оплюя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).