бил опиянил

Речник на българския език

1. бил опиянил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил опиянил е производна форма на опияня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).