бил олющил

Речник на българския език

1. бил олющил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил олющил е производна форма на олющя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).