бил оказвал

Речник на българския език

1. бил оказвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил оказвал е производна форма на оказвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).