бил оглупял

Речник на българския език

1. бил оглупял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил оглупял е производна форма на оглупея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).