бил облещил

Речник на българския език

1. бил облещил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил облещил е производна форма на облещя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).