бил обезпокоил

Речник на българския език

1. бил обезпокоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обезпокоил е производна форма на обезпокоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).