бил напътил

Речник на българския език

1. бил напътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил напътил е производна форма на напътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).