бил наплещил

Речник на българския език

1. бил наплещил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил наплещил е производна форма на наплещя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).