бил намусил

Речник на българския език

1. бил намусил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил намусил е производна форма на намуся се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).