бил наместил

Речник на българския език

1. бил наместил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил наместил е производна форма на наместя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).