бил нажилил

Речник на българския език

1. бил нажилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил нажилил е производна форма на нажиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).