бил надърдорил

Речник на българския език

1. бил надърдорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил надърдорил е производна форма на надърдоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).