бил набръщолевил

Речник на българския език

1. бил набръщолевил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил набръщолевил е производна форма на набръщолевя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).