бил кротувал

Речник на българския език

1. бил кротувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил кротувал е производна форма на кротувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).