бил изтърбушил

Речник на българския език

1. бил изтърбушил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изтърбушил е производна форма на изтърбуша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).