бил изтънчил

Речник на българския език

1. бил изтънчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изтънчил е производна форма на изтънча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).