бил изтръбил

Речник на българския език

1. бил изтръбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изтръбил е производна форма на изтръбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).