бил изровил

Речник на българския език

1. бил изровил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изровил е производна форма на изровя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).