бил изкалъпил

Речник на българския език

1. бил изкалъпил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изкалъпил е производна форма на изкалъпя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).