бил избърборил

Речник на българския език

1. бил избърборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избърборил е производна форма на избърборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).