бил изблещил

Речник на българския език

1. бил изблещил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изблещил е производна форма на изблещя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).