бил зубрил

Речник на българския език

1. бил зубрил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил зубрил е производна форма на зубря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).