бил заръмил

Речник на българския език

1. бил заръмил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил заръмил е производна форма на заръмя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).