бил запръхтявал

Речник на българския език

1. бил запръхтявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил запръхтявал е производна форма на запръхтявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).