бил жулил

Речник на българския език

1. бил жулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил жулил е производна форма на жуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).